Кратък отговор
Не започвайте паническо ребрандиране, но и не игнорирайте получената покана да спрете да използвате марката. Първо проверете дали подателят има по-ранна и валидна марка с действие в България. Сравнете знаците, стоките и услугите, датите, както и реалното използване на марката. След това изберете между мотивиран отказ, споразумение за съвместно съществуване, контраатака или ребрандиране.
Какво представлява поканата да спрете да използвате търговска марка?
Поканата (на английски – cease and desist letter) е писмо, с което притежателят на марка твърди, че използвате негов знак без съгласието му. Обикновено тя идва от адвокат и съдържа искане да прекратите използването в определен срок.
Поканата не е съдебен акт и не е решение на Патентното ведомство. Тя е частно изявление на едната страна в спора. Срокът, посочен в нея, не е законов срок – определя го самият подател.
Въпреки това поканата има правни последици. След нейното получаване трудно можете да твърдите, че не сте знаели за чуждата марка. Това има значение при евентуален иск за обезщетение.
Много покани са основателни. Немалко обаче изискват повече действия от реално дължимите, почиват на марка с различен обхват или на марка, която изобщо не се използва. За това правилната първа стъпка е проверка, а не реакция.
Трябва ли да спрете да използвате марката веднага?
Не е задължително. Никой закон не Ви задължава да изпълните поканата веднага, само защото сте я получили. Решението трябва да следва от анализа на правата на двете страни.
Прибързаното преустановяване на използването може да струва скъпо. Ако подателят няма реални права, Вие губите бранда, както и направените инвестиции в реклама и разпознаваемост, без причина. Обратно, пренебрегването на основателна покана, може да доведе до съдебен спор и присъждането на обезщетение.
Изключение прави хипотезата на очевидно копиране. Ако използвате идентичен знак за идентични стоки на регистрирана и използвана марка, рискът е висок. Тогава е разумно да ограничите използването, докато получите правна оценка.
Какво да проверите, преди да отговорите на поканата?
Първите дни след получаване на поканата са за събиране на факти. Пет въпроса определят дали искането е основателно.
1. Съществува ли марката и чия собственост е?
Проверете номера на марката в публичните регистри – регистъра на Патентното ведомство, eSearch plus на EUIPO или TMView. Уверете се, че подателят е действителният притежател или лицензополучател.
2. Има ли марката действие на територията на България?
Правото върху марка е териториално. Национална марка, регистрирана в Германия, не дава права в България. В България действат само национални български марки, марки на Европейския съюз и международни регистрации с посочване на България или ЕС.
3. За какви стоки и услуги е регистрирана марката?
Марката защитава само стоките и услугите от списъка, за който е регистрирана. Ако тя обхваща козметика в клас 3, а Вие предлагате ИТ услуги в клас 42, конфликт по правило липсва. Има някои изключения, като например марките, ползващи се с известност.
4. Сходни ли са знаците и има ли вероятност от объркване?
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО притежателят може да забрани използването на идентичен или сходен знак. За сходния знак обаче е необходима вероятност от объркване на потребителите. Преценката включва визуалното, фонетичното и смисловото сходство, както и сходството на стоките. Наличието или липсата на вероятност от объркване може да бъде констатирано единствено от специалист в сферата на интелектуалната собственост.
5. Коя марка е по-ранна?
Сравнете датата на подаване на неговата заявка с датата, от която Вие използвате знака. Чл. 13, ал. 5 ЗМГО предвижда, че правото върху марка не засяга права, придобити преди датата на подаване на заявката. Документите за Вашето по-ранно използване могат да се окажат решаващи.
Какво да направите, ако нямате регистрирана марка?
Това е най-често срещаният сценарий. Бизнесът използва името си от години, но никога не го е регистрирал. Правото върху марка в България обаче се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката (чл. 10, ал. 1 ЗМГО).
Липсата на регистрация не означава, че нямате правна закрила. Ако използвате знака преди датата на заявката на подателя, разполагате с по-ранно право. Действителният притежател на нерегистрирана марка, използвана в търговската дейност в България, има определена закрила, но тя е значително по-трудно осъществима. Трябва да сте подали заявка за своя знак, да докажете използване преди датата на чуждата заявка и то да продължава до подаване на искането. Затова доказателствата за използването – фактури, договори, датирани публикации – имат ключова роля.
Ако знакът съвпада с Вашата фирма, можете да се позовете и на по-ранна фирма.
Ако подателят няма по-ранни права, а сте по-ранни Вие, ситуацията се обръща. Тогава поканата е неоснователна и можете да поискате заличаване на неговата марка.
Какво да направите, ако имате по-късна регистрация или заявка?
Регистрацията на търговската Ви марка не Ви защитава автоматично срещу притежател на по-ранна марка, тъй като по-ранната марка има предимство. Нейният притежател може да поиска заличаване на Вашата регистрация по чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО.
Ако Вашата марка е само заявена и е публикувана, подателят може да подаде опозиция в 3-месечен срок от публикацията (чл. 52, ал. 1 ЗМГО). Поканата често е първата стъпка преди опозиция.
В този случай споразумението е особено ефективно. След подаване на опозиция по ЗМГО тече 3-месечен срок за споразумение, който може да се удължи еднократно с още 3 месеца (чл. 57, ал. 1). Пред EUIPO този срок е първоначално 2 месеца и може да се удължава до общо 24 месеца.
Най-често решението е ограничаване на списъка със стоки и услуги и сключване на споразумение за съвместно съществуване на двете марки.
Как можете да оспорите по-ранната марка?
В някои ситуации отговорът на поканата изисква контраатака. Ако по-ранната марка е уязвима, можете да я атакувате пред Патентното ведомство или EUIPO.
Можете ли да оспорите по-ранната марка, защото Вие я ползвате от повече време?
Възможно е да атакувата по-ранната марка, твърдейки, че Вие сте действителен притежател на правото. В този случай трябва да докажете непрекъснато използване за период, предхождащ заявяването на противопоставената марка. Производството е дълго и сложно и изисква множество доказателства, за да бъде доведено до успех.
Може ли марката да бъде отменена поради неизползване?
Да, ако притежателят не е използвал реално марката 5 години.
Отмяната може да е частична. Ако марката се използва само за част от стоките, регистрацията се отменя за останалите (чл. 35, ал. 4 ЗМГО). Това често стеснява обхвата на спора в полза на получателя на поканата.
Важно е и да се има предвид, че можете да се позовете на неизползване ако марката се използва във вид, който съществено се различава от заявения в регистъра.
Може ли да се позовете на неизползването директно в съдебното дело?
Да. Ако притежателят предяви иск за нарушение, ответникът може да възрази, че марката не е била реално използвана през последните 5 години.
Какво означава, че притежателят е „търпял“ използването?
Ако притежателят на по-ранна марка е знаел за Вашето използване и го е търпял 5 последователни години, той губи правото да се противопостави. Това следва от чл. 37, ал. 1 ЗМГО и от чл. 61 от Регламент (ЕС) 2017/1001. Изключение има само при недобросъвестно заявена по-късна марка.
Доказването на знанието е трудно, но не е невъзможно. Полезни са предишна кореспонденция, съвместни търговски изложения и публикации, които подателят е коментирал.
Какви са възможните отговори на поканата?
Изборът на отговор зависи от резултата на проверката. Таблицата обобщава четирите основни пътя.
| Вариант | Кога е подходящ | Предимство | Риск |
|---|---|---|---|
| Мотивиран отказ | Липса на сходство, различни стоки, по-ранно право на Ваша страна | Запазвате бранда без отстъпки | Подателят може да предяви иск |
| Споразумение за съвместно съществуване | Има сходство, но териториалния обхват или стоките/услугите се различават | Бързо и предвидимо решение | Приемате ограничения за стоки или територия |
| Отмяна или заличаване на по-ранната марка | Марката не е използвана 5 години, регистрирана е в нарушение на закона, заявена е недобросъвестно | Премахвате препятствието окончателно | Такса и производство от близо година |
| Планиран ребрандинг | По-ранната марка е силна, използвана и високо сходна | Прекратявате риска от съдебен спор | Разходи за нов бранд |
Вариантите могат да се комбинират.
Какво да НЕ правите след получаване на поканата?
Не отговаряйте емоционално и не признавайте нарушение писмено. Всяко Ваше изявление може да стане доказателство в бъдещ спор. Отговорът трябва да е премерен и да съдържа само проверени факти. Напълно приемлив отговор е „Писмото Ви е получено и ще бъде коментирано с нашите адвокати. След получаване на тяхното становище, ще се свържем с Вас назабавно“. По този начин показвате, че не игнорирате проблема, но и че търсите професионално мнение за разрешаването му.
Не плащайте поисканите суми, преди да сте анализирали правата на подателя. Поканите понякога включват искания за обезщетения и разноски, които не биха били присъдени от съд.
Не унищожавайте доказателства за своето използване. Запазете фактури, договори, рекламни материали и датирани екранни снимки. Те доказват по-ранно право, добросъвестност и продължителност на използването.
Какво ще стане, ако игнорирате поканата?
Мълчанието рядко приключва спора. Притежателят може да предяви иск за установяване на нарушението, за преустановяването му и за обезщетение. Исковете за нарушение на марка се разглеждат от Софийски градски съд като първа инстанция.
Съдът може да допусне и обезпечителна мярка още преди решението по същество. На практика това може да спре продажбите Ви с месеци.
Игнорирането има и друг недостатък. Губите възможността спорът да приключи доброволно, по-евтино и при условия, които Вие договаряте.
Често задавани въпроси (FAQ)
Длъжен ли съм да отговоря на поканата?
Законът не Ви задължава да отговорите. Мълчанието обаче обикновено ускорява ескалацията към съдебен процес или подаване на опозиция. Кратък и мотивиран отговор показва, че приемате спора сериозно. Той също така фиксира Вашата позиция и аргументи.
Имам ли права ако използвам марката от години, но не съм я регистрирал?
По-ранното използване може да Ви защити. Съберете доказателства за използването възможно най-рано.
Трябва ли да платя сумата, която се иска в поканата?
Не и преди правна оценка. Исканата сума е позиция на подателя, а не определено от съд обезщетение. Ако неговите права са слаби, плащането може да се окаже напълно излишно. Сумата често подлежи на преговори като част от цялостно споразумение.
Мога ли веднага да заявя своята марка, след като получа поканата?
Можете, но заявката не санира използването спрямо по-ранна марка. Притежателят може да подаде опозиция в 3-месечния срок след публикацията. Заявката е полезна, ако имате по-ранно право, защото е условие за защита на нерегистрирана марка по чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Преди подаването е разумно да се направи проучване на риска.
Ако марката на подателя е регистрирана само в друга държава?
Тогава тя по правило не дава права в България. Марката има действие само на територията, за която е регистрирана. Изключение правят марката на ЕС и международната регистрация с посочване на България или ЕС. Проверете точно коя регистрация цитира поканата.
Заключение
Получената покана да спрете да използвате марка е сигнал за спор, а не съдебно решение. Правилният отговор започва с проверка на пет неща: съществуване на марката, територия, стоки и услуги, сходство и дата на заявяване или използване. Едва след това се избира между отказ, споразумение, контраатака или ребрандинг.
В много случаи по-ранната марка е по-слаба, отколкото изглежда в поканата. По-ранното използване от Ваша страна, разликите в стоките и услугите, както и неубедителното използване на по-ранната марка, са сред най-честите аргументи в полза на получателя.
Ако сте получили покана, запазете доказателствата за използването и не отговаряйте, преди да имате ясна картина на правата на двете страни.
Източници: Закон за марките и географските означения – чл. 10, 12, 13, 16, 21, 35-38, 52, 57, 70, 76; Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR) – чл. 58, 59, 61, 127; Директива (ЕС) 2015/2436 – чл. 17; Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство на Република България;
Тази статия е изготвена от адвокат Диана Попова, член на Софийска адвокатска колегия с над 10 години опит в сферата на интелектуалната собственост. Последна актуализация – 24.09.2026 г.
За повече интересни казуси от света на интелектуаланата собственост може да последвате социалните ми мрежи:
