Системата за международна регистрация на марките е уредена от Мадридска спогодба за международна регистрация на марките от 1891 година и Протокола към нея, приет през 1989 г. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (WIPO), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в своя Бюлетин.
Заявка за международна регистрация може да бъде подадена от физическо или юридическо лице, което: има реално и ефективно промишлено или търговско предприятие в държава, която е член на Мадридския съюз, или има местоживеене в, или е гражданин на държава, която е член на Мадридския съюз.
Предимствата на международната регистрация са следните:
- Подава се само една заявка до централизираното ведомство;
- Използва се само един език;
- Таксите се заплащат само в една валута и с едно платежно нареждане;
- След получаване на регистрация, териториялния обхват на закрила на марката може да се разширява неограничено;
- С една заявка може да се получи закрила в над 190 държави.
Една марка може да бъде обект на заявка за международна регистрация само ако първо е била заявена или регистрирана в съответното Ведомство на Договаряща страна. Такава марка се нарича „базова марка“, а ведомството на тази Договаряща страна се нарича „Ведомство на произхода“. Това означава, че разполагайки с национална или европейска марка, можете да разширите закрилата, която тя ви дава, използвайки я за базова марка и подавайки заявка за международна регистрация пред WIPO.
Регистрацията се заявява чрез формуляра WIPO MM2. В него се попълват данни за заявителя, за базовата марка и се отбелязват страните – членки на Мадридския съюз, за чиито територии се търси закрила. Европейският съюз също е член на Мадридската спогодба, поради което може да бъде избран като договаряща страна, наред с други Договарящи държави.
Заявка за международна регистрация не може да бъде подадена директно в WIPO, задължително е посредничеството на Ведомството на произхода. В случай, че базовата марка е регистрирана в Република България, то Патентно ведомство на Република България ще бъде посредника между заявителя и WIPO. Официалните езици на WIPO са английски, френски и испански, но всяко ведомство на страна-членка на Мадридската спогодба може да ограничи езиците, на които приема заявки. Патентно ведомство на Република България приема заявки само на английски и френски език.
Таксите, дължими към WIPO се заплащат в швейцарски франкове (CHF). Освен тези такси, отделните ведомства по произход могат свободно да преценяват дали да събират такси за посредничеството и администрирането на международните заявки. Патентно ведомство на Република България събира такси, определени в Тарифа за таксите.
Изчисляването на таксите, дължими на международна регистрация зависи от няколко фактора – брой класове стоки и услуги, за които марката се заявява; наличието на цветове в изображението на марката, както и конкретните Договарящи държави, които са избрани от заявителя. WIPO събира два видя такси – основна и допълнителна. Основната такса се определя от WIPO, а допълнителните такси се определят от всяка от договарящите страни. На страницата на WIPO е наличен калкулатор, който помага на заявителя да се ориентира за размер на дължимите такси.
Изисквания към заявката:
Международната заявка трябва да съдържа:
- данни за заявителя;
- представяне на марката (която следва да е идентична на тази в базовата марка);
- списък на стоките и услугите, за които закрилата е заявена, класирани съобразно Международната класификация на стоките и услугите;
- посочени Договарящи страни, в които се иска закрила на марката;
Налице са накои специфични изисквания по отношение на превод или транслитерация на марката, в случай че тя съдържа символи, различни от латинската азбука или от арабските цифри.
Ведомството на произхода трябва да удостовери, че марката е идентична на тази, която фигурира в базовата заявка или регистрация. Международното бюро проверява дали международната заявка отговаря на изискванията на Спогодбата и Протокола и на Правилника за приложение. Ведомството на произхода и заявителят се уведомяват за евентуалните нередности.
Когато международната заявка отговаря на съответните изисквания, марката се вписва в международния регистър, публикува се в Бюлетина и на притежателя се изпраща удостоверение за регистрация. Това удостоверение не означава, че марката получава закрила във всяка от посочените договарящи страни, а само, че международната заявка е преминала проверката за формалности от Международното бюро и е вписана в Международния регистър като международна регистрация.
След това Международното бюро информира всяка Договаряща страна, в която е поискана закрилата. Ведомството на посочена Договаряща страна подлага на експертиза международната регистрация по същия начин, както всяка подадена директно в това Ведомство заявка. Ако по време на експертизата са се явили пречки, това Ведомство има право да декларира, че закрилата на марката не може да бъде предоставена в тази Договаряща страна.
Ако никакъв предварителен отказ не е изпратен в Международното бюро в указания срок (обикновено 12 или 18 месеца) или ако такъв отказ впоследствие е оттеглен, закрилата върху марката във всяка от посочените Договарящи страни е същата като тази, която се получава при регистрацията на марка от Ведомството на тази Договаряща страна.
Считано от датата на международната регистрация, марката получава закрила във всяка от посочените Договарящи страни, по същия начин ако заявката за регистрация е била подадена директно във Ведомството на тази Договаряща страна.
В продължение на период от 5 години след датата на регистрацията, международната регистрация продължава да зависи от базовата марката. Ако и при условие, че тя прекрати действието си през този период, закрилата върху международната регистрация няма да може да бъде съхранена. След изтичане напетгодишния период, международната регистрация става независима от базовата заявка или регистрация.
След успешна регистрация, териториалния обхват на закрила на марката може да бъде разширяван неограничено чрез подавянето на формуляр ММ4 и заплащане на дължимите такси.
Международната регистрация има срок на действие 10 години.
Снимка на корицата – източник: WIPO