Абсолютни основания за отказ – какво представляват?
Не всяка дума, не всяко изображение и не всяка визия могат да бъдат регистрирани като търговска марка. Съществуват законови изисквания, уредени както на национално, така и на европейско ниво, които въвеждат множество ограничения в избора на търговска марка. Това са така наречените „абсолютни основания за отказ“, които се съдържат в чл. 11, ЗМГО и Art. 7, EUTMR, като настоящият текст ще Ви посочи основните от тях.
Важно е да се има предвид, че преценката за наличие на абсолютно основания не е субективна, а се извежда от множество фактори, развити от практиката на съответните ведомства и от съдебната практика.
1.Не се регистрира марка, която е няма отличителен характер (чл. 11, ал. 1, т. 2, ЗМГО, Art. 7 (1)(b) EUTMR).
Такива са марки, състоящи се от една цифра, една буква, прости геометрични фигури, обичайни съкращения като .bg, .com, ЕООД, ТВ, ЕКО. Като марки, лишени от отличителност се приемат и всякакви слогани, съдържащи реклмно-хвалебствен характер, като например „Гаранция за най-високо качество“.
Ограничението се преодолява ако към един самостоятелно неотличителен елемент бъде добавено лого, специфичен шрифт на изписване, образен елемент и цветове. Примери:
2. Не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите (чл. 11, ал. 1, т. 4, ЗМГО, 7 (1)(c) EUTMR)
Ограничението на т. 4 от чл. 11 следва да се тълкува винаги във връзка със заявените стоки и услуги. Една марка може да бъде неподходяща за един клас стоки и услуги, но съвсем уместна за друг.
Така например не може да се регистрира марка „Ключар“ за стоки от клас 37 – „ключарски услуги“. Марката обаче може да бъде успешно регистрирана за стоки от клас 28 – „играчки“.
Не се регистрира марка „Автомобил“ за стоките от клас 12 „автомобили“, но марката може да бъде регистрирана за стоки от клас 16 – „печатни издания“.
Не се регистрират марки, състоящи се изключително от термини като „най-добър“, „макси“, „за всеки“, „скъпо“, „произведено в Харманли“ и др. За да попада в тази хипотеза, марката трябва да не притежава други отличителни елементи, да не съдържа лого, цвят, специфичен шрифт или други словни елементи. Регистрабилни марки, въпреки указанието за вид, количество и качество, са следните:
3.Не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите (чл. 11, ал. 1, т. 7, ЗМГО, Art. 7 (1)(g), EUTMR).
В основата на преценката винаги е гледната точка на потребителя и това дали средният потребител на стоките и услугите би се заблудил и би предпочел определена стока именно поради включеното в нея указание.
Не се регистрира марка „ВОДКА“ за стоките от клас 32 – безлкохолни напитки и бира.
Не се регистрира марка, включваща словен елемент „Швейцария“ за стоките от клас 29 „гръцки маслини“. Не се регистрира и подобна марка за стоки от клас 29 „сирене“, тъй като тогава тя ще бъде описателна по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4, ЗМГО. Такава марка обаче може да се регистрира за стоки от клас 31 – „манго“.
Може да бъде регистрирана марка „Wooden jacket” за стоки от клас 25 – дрехи, тъй като за потребителят е ясно, че дрехата не може да бъде произведена от дърво.
4.Не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави (Чл. 11, ал. 1, т. 6, ЗМГО, Art. 7 (1)(f), EUTMR).
Не се регистрират марки, състоящи се от обидни думи и квалификации, независимо от това на какъв език са изписани, елементи, които се смятат за обществено неприемливи, като свастики, среден пръст, цигари. Такъв е случаят с отказа на EUIPO да регистрира марка, съдържаща словен елемент „420“ за стоки от клас 34 „тютюн, цигари, медицински канабис“, тъй като в САЩ този елемент се употребява в разговорния език като указание за използване на марихуана.
5.Не се регистрира марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации (чл. 11, ал. 1, т. 8, ЗМГО, Art. 7 (1)(i) EUTMR)
6.Не се регистрира марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност, определена по реда на Закона за културното наследство (чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗМГО)
Независимо от стоките и услуги, за които са заявените, не се регистрират марки, „Шипка“, „Етър“, „Рилски манастир“, „Перперикон“. Това ограничение може да бъде преодоляно, ако се представи съгласие от Министерство на културата.
7.Не се регистрира марка, която се състои изключително от формата на стоката, или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока (чл. 11, ал. 1, т. 5, ЗМГО, Art. 7(1)(e).
8. Не се регистрира знак, който не отговаря на легалната дефниция за марка по чл. 9, ЗМГО и 4, EUTMR. С нововъведенте легални дефиниции на практика е почи невъзможно да попаднете с тази хипотеза.
Същестуват и други ограничения, но тук са представени най-разпространените основания за отказ, за които трябва да бъдем особено внимателни при избора на тъговска марка. Преценката за наличието им е комплексна, като винаги се изхожда от гледната точка на потребителя. Някои от ограниченията може да изглеждат като субективни критерии, но в действителност същестуват ясни и точни условия за преодоляването им.
В случай, че марката не отговаря на законовите изисквания, се постановява предварителен отказ, като на заявителя се предоставя възможност за становище. Отваря се втрешноадминистративна процедура, която забавя регистрацията с между 6 месеца и година, като успешното регистриране на марката е почти винаги невъзможно.
За специалист в областта винаги е ясно дали една марка може да премине успешно експертизата на абсолютни основания, или трябва да се вземат мерки за внасяне на промени в знака. Поради тази причина се препоръчва консултацията с адвокат още преди да започнете да налагате бранда си на пазара.