Съгласно чл. 307 от Търговския закон, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Разпоредбата урежда единствено отношенията между търговци и не се отнася до граждански или потребителски спорове.
Разликата между непреодолимата сила и стопанската непоностимост се състои в това, че при непреодолимата сила изпълнението на договора е обективно невъзможно в следствие на форсмажорните обстоятелства, докато при стопанската непоносимост изпълнението на договора е обективно възможно, но поради съществено изменение на социално-икономическите условия, настъпило след сключването му, запазването и изпълнението на договора в първоначалния му вид съществено би увредило една от страните по него.
Искът по чл. 307, ТЗ е способ за изменение или прекратяване на договора, за регулиране на търговските отношения чрез намесата на съда, който коригира съдържанието им, “само в крайни и изключителни случаи”, “там, където страните не могат да постигнат съгласие, а обстановката е крещящо, драматично несправедлива” (Решение № 189 от 9.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1675/2017 г., I т. о., ТК). Всеки конкретен случай следва да се преценява поотделно, но без съмнение Covid-19 кризата следва да бъде разглеждана като предпоставка за приложението на института на стопанската непоносимост. Така например в Решение № 240 от 12.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 259/2011 г., II т. о., ТК, настъпването на световната икономическа криза през 2008 г. е призната като предпоставка за позававане на стопанска непосоимост и съдът е уважил иск за прекратяване на договор за наем.
Предпоставките за уважаване на такъв иск са:
- да са възникнали такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при сключването на договора. В конкретния случай би следвало да се приеме, че здравната и икономическа криза във връзка с COVID-19, както и наложените извънредни мерки, не биха могли да бъдат предвидени от страните по договора;
- запазването на действието на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Тази предпоставка ще е изпълнена, ако поради възникнали след сключване на договора обстоятелства се е стигнало до нарушена еквивалентност на престациите, тоест договорът да е станал крайно икономически неизгоден за едната от страните в следствие на изменената ситуация;
- срокът за изпълнение на договора да не е изтекъл.
Важно е да се има предвид, че прекратяването на договора на основание чл. 307, ТЗ, става само по съдебен ред. Прекратяването има действие занапред, поради което страната дължи изпълнение по икономически неизгодния договор повреме на съдебния процес. В този смисъл прекратяването по взаимно съласие винаги е препоръчително, като съдебното прекратяване на договора следва да бъде последна възможност.
Поради силно ограничената към момента на настъпване на пандемията от Covid-19 съдебна практика, предстои в бъдеще да бъде формирана и натрупана нова такава, която да дава разрешение на множество въпроси.
При необходимост от правна консултация във връзка с кризата от covid-19, прекратяване или неизпълнение на договори, използвайте услугите на адвокат.