Пандемията от Covid-19 доведе до множество въпроси относно приложението на два не особено популярни към момента института на търговското право – непреодолимата сила, наричана по-често форсмажор (force majeure) и стопанската непоносимост. Важно е да се има предвид, че обсъжданите по-долу норми регулират отношенията между търговци и не са приложими към гражданскоправни отношения или потребителски спорове.
Съгласно чл. 306 от Търговския закон непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на непреодолима сила е основание временно да се преустанови изпълнението на договора. Пандемията от covid-19 без съмнение попада в предметния обхват на чл. 306, ТЗ. Въпросът дали наложените от държавни и общински органи мерки, представляват „непреодолима сила“, трябва да се преценява за всеки случай поотделно.
Ал. 5 на чл. 306, ТЗ, предвижда, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът. Ако договорът бъде прекратен на това основание, задълженията на страните по него отпадат.
Важна последица от настъпването на непреодолимата сила, е възможността на страната, която се е позовала на форсмажор, да се освободи от отговорност за неизпълнението. За да се реализира тази възможност, законът изисква длъжникът да уведоми писмено насрещната страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните от нея последици за изпълнението на договора. Предпоставките за позоваване на непреодолима сила са следните:
- Необходимо е обстоятелствата, на които длъжникът се позовава, да са настъпили след сключването на договора;
- Изпълнението на договора да е станало обективно невъзможно заради настъпилите обстоятелства;
- Длъжникът да не е бил в забава към момента на настъпването на непреодолимата сила;
При наличие на горните обстоятелства, и при изрично писмено позоваване от страна на длъжника на непреодолима сила, то той може да се възползва от законовата възможност да спре изпълнението на договора.
Съгласно ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност. Поради това длъжниците по парични задължения не биха могли да се позоват на извънредните мерки и да откажат плащане, докато трае извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, независимо от това, че забраната за извършване на определени дейности неминуемо ще се отрази на приходите им.
Непреодилимата сила ще се прилага за задължения, свързани с доставки, извършване на определени СМР, предоставяне на услуги, които се упражняват на определени места, останали затворени със заповеди на здравните власти.
Прекратяването на договор поради непреодолима сила пък ще бъде приложимо при така наречените фикс-сделки – такива, при които е важно изпълнението да се осъществи в конкретен ден. Пример за това организирани събития, свързани с конкретна дата като сватби и рождени дни.
Възможността за позоваване на непреодолима сила трябва да се преценяват поотделно за всеки случай, след подробен анализ на законовите актове, довели до затрудняване на изпълнението. При съмнения дали посочените текстове се отнасят до Вашия казус, използвайте услугите на адвокат.