Трите най-чести грешки при избора на име на бранд са: избор на знак, който изобщо не може да бъде марка; избор на описателна и слаба марка; и пропускане на проучване за по-ранни сходни марки. Всяка от тях води до загубена инвестиция, риск от съдебен спор или скъпо ребрандиране. Предотвратими са с едно действие – проучване преди регистрацията.
Защо изборът на име на бранд е правен въпрос, не само креативен?
Повечето собственици на бизнес подхождат към името на бранда като към творческа задача. Избират дума, която звучи добре, пасва на нишата им и е свободна като домейн. След това минават през лого, дизайн, маркетинг, уебсайт и пускане на пазара. Регистрацията на марка идва последна в списъка, ако въобще влезе в него.
Проблемът е, че търговската марка не е просто име. Тя е знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, съгласно чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR). Дефинициите в българското и европейското законодателство почти не се различават.
Това означава, че не всяко смислено и красиво звучащо име автоматично става марка. Законът поставя конкретни изисквания, а несъответствието с тях е причина за директен отказ, често след вече направена инвестиция в дизайн, уебсайт и реклама.
Коя е първата грешка – избора на име, което изобщо не може да бъде марка?
Първата и най-фрапираща грешка е заявяване на знак, който законът изначално изключва от закрила. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 7(1)(c) EUTMR, не се регистрира марка, която се състои изключително от означения, указващи:
- вид на стоките или услугите;
- тяхното количество;
- качество;
- географски произход;
- предназначение;
- други съществени характеристики на стоките или услугите.
Когато е налице такова абсолютно основание, органът по регистрация постановява директен отказ. Не опозиция от трета страна, не спор, а директен отказ от самото Патентно ведомство или EUIPO, още на етап експертиза.
Защо законът работи така?
Целта е да се предотврати монополизиране на термини, които трябва да останат свободни за ползване от всички търговци в съответната сфера. Ако едно име указва пряко вида или качеството на стоката, никой не би трябвало да получи изключителни права само върху думата. Представете си, че регистрирате марка „Кисело мляко“ и искате да забраните на всички, произвеждащи тази стока да изписват на опаковките какъв всъщност е продукта им!
Втората грешка – избор на описателна (слаба) марка?
Втората грешка е по-трудно установима, защото марката всъщност се регистрира, но не дава реална закрила. Практиката CP3 на Мрежата на ЕС за интелектуална собственост обобщава кога комбинирана марка с описателни/неотличителни термини все пак може да бъде регистрирана, защото логото и визуалната част придава отличителност, която може да преодолее наличието на абсолютни основания. Това се случва, когато марката се състои изключително от неотличителни елементи и бизнесът я „спасява“, добавяйки фигура, стилизиран шрифт или цветова комбинация. Формално регистрацията преминава. Практически защитата е почти символична.
Съгласно чл. 16, т. 2 ЗМГО и чл. 14 EUTMR, притежателят на такава марка не може да забрани на трети лица да използват описателните елементи в нея – вида, качеството, количеството и другите характеристики на стоките или услугите. С други думи, конкурентите могат напълно законно да ползват същите думи, стига да не копират и графичното оформление.
На графиката виждате марки, които са съставени изцяло от слаби елементи. Те могат успешно да бъдат регистрирани, но реално собствениците им не могат да забранят на конкурентите да ползват „SEO Agency“, „AI Strategy“, „Бизнес съветник“ или „Marketing Academy“.
Третата грешка при избора на име – пропускане на проучване за по-ранни сходни марки?
Третата грешка е най-разпространена, защото изглежда логична на пръв поглед. Собственикът проверява в сайта на Патентното ведомство, не открива идентична марка и заключава: „Свободна е“. Това заключение е непълно по две причини.
Първо, регистърът на Патентното ведомство съдържа само национални марки. Европейските марки (EUTM), регистрирани в EUIPO, действат на цялата територия на ЕС, включително в България, но не се вписват в българския национален регистър.
Второ, липсата на идентична марка не означава „свободна“ марка. Притежателите на сходни марки също могат да подадат опозиция. Оценката за сходство е комплексна и включва множество самостоятелни критерии – визуално, фонетично и концептуално сходство, преценка на релевантния кръг потребители, преценка за доминиращите и отличителни елементи, преценка за наличие на слаби елементи, цялостно общо впечатление и вероятност от объркване на потребителите. Всяко лице, протежаващо по-ранна сходна марка, може да подаде опозиция срещу заявката за регистрация.
Какво струва на бизнеса погрешният избор на бранд?
Когато една от трите грешки се случи след вече направена инвестиция, последствията следват предвидим, но скъп път.
При опит за регистрация на марка, която се окаже сходна на по-ранна, заявката се публикува за тримесечен срок за опозиция. Ако притежателят на по-ранното право подаде опозиция, следва административно производство, което може да отнеме между 1 и 3 години, след което регистрацията може да бъде отказана. Дори при успешен край, бизнесът е загубил време и средства в самото производство.
Ако марката изобщо не е заявена за регистрация, рискът е различен, но не по-малък. Притежателят на сходна по-ранна марка може да изпрати предупредително писмо с искане за незабавно спиране на употребата – практически незабавен ребрандинг с ново лого, нов домейн и нови материали. При липса на доброволно изпълнение следва съдебно производство за нарушение на права върху марка, което може да включва искове унищожаване на материали и обезщетение за вреди. Съдебните разноски в такъв случай са за сметка на нарушителя.
Извършването на своевременно проучване за марката ви гарантира в голяма степен, че марката Ви може да бъде успешно защитена.
Често задавани въпроси (FAQ)
Може ли да регистрирам марка, ако вече ползвам името в бизнеса си от години?
Самото дългогодишно ползване не гарантира регистрация. Марката все пак подлежи на проверка за абсолютни основания, а срещу нея има възможност за подаване на опозиция. Дългото ползване може да помогне само в специфични случаи, но изисква отделно доказване, а не е автоматично основание.
Ако моята марка вече е регистрирана в Патентното ведомство – означава ли това, че няма риск от спор?
Не означава автоматично пълна сигурност. Регистрацията потвърждава, че марката е преминала експертиза към момента на заявяване, но не изключва възможността да бъде поискано заличаването ѝ, ако не отговаря на изискванията на закона.
Колко струва правно проучване преди избора на бранд?
Цената зависи от обхвата – национално, европейско или международно проучване. Това е еднократен разход, многократно по-нисък от цената на ребрандиране, загубени маркетингови инвестиции и евентуални съдебни разноски след установен конфликт.
Как да проверя дали името ми е описателно, преди да платя за лого?
Преценката изисква анализ спрямо конкретните стоки и услуги, за които ще се ползва марката – не спрямо самата дума изолирано. Същото име може да бъде описателно за една дейност и напълно регистрабилно за друга. Затова консултация със специалист преди финализиране на брандинга е по-сигурен подход от самостоятелна преценка.
Достатъчно ли е да проверя само в сайта на Патентното ведомство?
Не. Регистърът на Патентното ведомство съдържа единствено национални марки. Европейските марки (EUTM) и международните марки по системата на WIPO могат да действат на територията на България, без да фигурират в българския национален регистър – затова проучването трябва да обхваща и тези бази данни.
Заключение
Трите грешки при избора на бранд – недопустим знак, описателна марка и конфликт с по-ранни права, имат едно общо решение: проучване преди инвестицията, не след нея. Всяка от тях е напълно предотвратима, докато все още не сте вложили средства в лого, дизайн и маркетинг.
Преди да финализирате името на бранда си, направете проверка на трите нива – допустимост, отличителност и сходство с по-ранни права. Изготвям правни проучвания преди регистрация на марка изцяло онлайн. Проучването отнема 5 работни дни.
Източници: чл. 9, чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 16, т. 2 ЗМГО; чл. 4, чл. 7(1)(c) и чл. 14 Регламент (ЕС) 2017/1001 (EUTMR); Практиката CP3 на Мрежата на ЕС за интелектуална, https://euipo.europa.eu/tunnel-web/secure/webdav/guest/document_library/contentPdfs/about_euipo/annual_report/Annual_Activity_Report_2024_en.pdf
Тази статия е изготвена от адвокат Диана Попова, член на Софийска адвокатска колегия с над 10 години опит в сферата на интелектуалната собственост. Последна актуализация – 23.06.2026 г.
За повече интересни казуси от света на интелектуаланата собственост може да последвате социалните ми мрежи: