Защо отказвам да водя съдебни дела?
В последните години започнах да приемам всяко процесуално представителство с известно нежелание. Да се ангажирам със съдебен спор по дела относно интелектуална собственост вече означава казусът да е наистина специален – и дори тогава няма гаранция, че ще се съглася. Причините за това са важни, и е крайно време да ги споделя открито.
Какви са основните проблеми при делата относно интелектуална собственост?
Съдебната система у нас, за съжаление, не функционира както ни се иска. Делата, свързани с интелектуална собственост (ИС), са подсъдни единствено на Софийски градски съд – най-натоварения съд в България. Едногодишното чакане за насрочване на дело е обичайно, а съдиите често са претоварени и неуспели да се запознаят предварително със спора. Влизането в съдебна зала и необходимостта да започвам отначало с представяне на казуса, по който вече съм написала десетки страници иск, за мен е професионално обезкуражаващо.
Насрочването на дела – хаос и загубено време
Често в един и същи час са насрочени множество дела и забавянето на целия график е огромно. Случвало се е да чакам по 4 часа, за да вляза в зала. Заседанията по делата относно интелектуална собственост обаче не са кратки – те изискват експертизи, свидетели, огледи на уебсайтове и други доказателства, което може да отнеме часове. Едно съдебно заседание обикновено ми отнема един цял работен ден, прекаран в съда, най-вече – в чакане пред залата.
Проблемът с експертизите и вещите лица
Всяко дело за ИС изисква експертизи, които клиентите плащат предварително, а често получават повърхностни и негодни заключения. В огромната част от случаите съдът безрезервно приема заключението на вещите лица, независимо от качеството на работата им. Като адвокат съм се сблъсквала с абсурдни примери за липса на професионализъм, които обезсмислят усилията и разходите на клиента.
Скоро ми се случи вещо лице да твърди, че има данни за реално използване на марката, защото в инстаграм профила на страната, имало много постове. Попитах вещото лице дали ако аз започна да качвам в инстаграм профила си постове, че отварям бар, това значи че ползвам марката си за ресторантьорски услуги, но, разбира се, съдът не допусна въпроса.
Неколегиалност сред адвокатите
Често срещам неуважение и неколегиално поведение. Документи, представени в последния момент, неоснователни искания за отлагания и липса на предварително запознаване с доказателства, са ежедневие. Това води до допълнителни отлагания и разходи, които са напълно излишни и неуважителни към моето време. Когато аз съм възпрепятствана да се явя, или дори когато е ясно, че заседанието ще се отложи, винаги се свързвам с адвоката на другата страна и предупреждавам че няма да присъствам, както и пускам молба до съда. Защото е колегиално.
Нивото на правораздаване
Най-болезнена за мен е ниската степен на компетентност при разглеждането на дела относно интелектуална собственост. Макар и да има съдии, които работят наистина качествено, не са малко и случаите на съдии, които не се запознават със спецификата на казусите, не следят европейската практика и отказват дори да разгледат съдебни решения, пряко свързани със спора. Това превръща резултатите от делата в непредвидими и несправедливи за страните.
Защо вече не е рентабилно да водя дела?
Процесуалното представителство някога беше моята страст и причината да стана адвокат. Вече не е така. Не ми е приятно да завися от непрофесионални експертизи, неуважителни адвокати и неподготвени съдии. Не искам да губя времето и парите на клиентите си в неефективни процеси, без да мога да гарантирам справедлив и предвидим резултат.
Затова фокусирам усилията си там, където те са най-полезни – предварителни консултации, регистрация на марки и защитата им извън съдебната зала, където успехът зависи наистина от моите умения и професионализъм.