Посочването на стоките и услугите, съгласно Ницската класификация, е от съществено значение при определяне обхвата на закрила на търговската марка. Нещо повече – веднъж подадена, заявката за марка не може да бъде обект на никакви промени, включително и не може да бъде коригиран или допълван списъка стоки и услуги. Голяма част от потребителите смятат, че посочването на заглавието на класа от Ницската класификация означава, че са заявили всички стоки или услуги, включени в него. Това не е така още от 2012 г. – след постановяването на решението по дело Case C-307/10, познато като “IP Translator”, и ще се опитам да обясня от къде идва объркването.
Историческо развитие на проблема с класирането на стоки и услуги в България:
В редакциите на ЗМГО преди 2010 г. не е разглеждан въпроса относно изчерпателното изброяване на стоките и услугите при подаване на заявка. Практиката по това време приемаше, че ако заявителят е посочил заглавието на класа, това значи, че закрилата на марката се разпростира върху всички стоки и услуги, включени в азбучния списък на този клас. Тази практика не беше в съзвучие със съвременното европейско законодателство в областта на търговските марки и позволяваше постигнаето на прекалено широка защита на заявителя, която в същото време ограничава останалите правни субекти. Проблемите, които възникват в следствие на подобно разрешение, ще бъдат разгледани по-долу.
Закрилата, предоставяне по отношение на марките, спрямо завените стоки и услуги, е уеднаквена на европейско ниво с решението по делото IP Translator от 19.06.2012 г. Това решение дава отговор на въпросте относно списъка стоки и услуги за всяка страна членка поотделно, като държи сметка за подадените преди неговото постановяване заявки, както и за бъдещите такива.
Съгласно IP Translator, по отношение на заявки, подадени пред Българското патентно ведомство преди 2012 г., в които е посочено само заглавието на класа, се счита, че са заявени всички стоки и услуги от класа. За подадени заявки след постановяването на това решение, се счита, че термините от заглавията на класовете се тълкуват буквално (означават това, което е посочено). Това значи, че след 2012 г. се налага прецизиране на списъка стоки и услуги и детайлното им изброяване – нещо, което българските заявители рядко правят.
Какви са практическите аспекти на проблема?
Ще се опитам да разясня защо списъкът стоки и услуги е важен, като дам 2 примера.
Пример 1: Една от често предлаганите услуги е SEO – Search engine optimization, или, съобразно българския превод на Ницската класификация – Оптимизиране на търсещи системи. Прегледът на инструмента на класиране – TMClass, ни сочи, че тази услуга попада в клас 42. Заглавието на този клас обаче е следното: „Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; промишлени анализи и проучвания, промишлен дизайн; услуги за качествен контрол и удостоверяване на автентичността; проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер“. Терминът не присъства в този списък, което значи, че ако просто бъде посочено заглавието на класа, марката няма да има закрила по отношение на услугата SEO. Както вече е обсъждано в този блог, обвхватът на закрила на марката се определя от списъка стоки и услуги, т.е. ако трето лице използва регистрираната от нас марка за стоки, които не са включени в списъка на заявката, най-често не е налице нарушение и нямаме закрила. За това е изключително важно подаването на заявката да се извърши от специалист в областта на интелектуалната собственост.
Пример 2: той касае обратната хипотеза – заявките, подадени преди 2012 г. и какво би се случило, ако тази практика още се прилагаше. Заглавието на клас 37 звучи така – „Строителни услуги; услуги за монтаж и ремонт; миннодобив, нефтено и газово сондиране“. Търговец е заявил марката си и е посочил заглавието на класа. Това значи, че марката му обхваща всички стоки от този клас. Търговецът ползва марката си за фирма за поставяне на дограми. Същият този търговец обаче има право да забрани на друг правен субект да позлва същата марка за сервиз на мобилни апарати, тъй като и двете услуги попадат в азбучния списък на клас 37. Има право да забрани и на трети търговец да я ползва за означаване на бизнеса си с химическо чистене, защото тази услуга също попада в клас 37. Духът на законодателството относно търговските марки изисква да не се допуска монополизирането на дадена марка от един стопански субект по отношение на всички стоки и услуги, което на практика се случваше преди делото IP Translator. За това и решението е един от най-важните актове в областта на защитата на търговските марки.
Какво се случва в България?
До 2022 година електронните формуляри за заявка на Патентно ведомство на Република България позволяваха да се избере даден клас и до него да се постави отметка „Желая да заявя всички стоки и/или услуги, включени в азбучния списък на класа“. В този случай софтуерът на Патентно ведомство автоматично включваше всички термини като част от заявката, която ставаше дълга 10 страници. Тази опция вече не е активна и най-сетне заявителите трябва сами да посочват точните стоки и услуги ръчно, вместо да изберат лесната опция – поставянето на отметката. По този начин се осигурява прецизирането на списъка стоки и услуги и точното определяне на обхвата на закрила на марката.
Интелектуалната собственост е един от най-ценните Ви активи. Закрилата й изисква намесата на специалист и не може да се осъществи от лица без тясна специализация в тази област.