Може ли чужда марка да се използва свободно в политическа кампания? Делото IKEA пред Съда на ЕС

Кратък отговор

Притежателят може да възрази срещу използването на своята ползваща се с известност марка от политическа партия, когато последната не е доказала, че свободата ѝ на изразяване на мнение има превес над правата и интересите на маркопритежателя. Това реши Съдът на ЕС по делото IKEA на 8 септември 2026 г. Поводът за делото е публично представяне на политически план, озаглавен „IKEA-PLAN – Immigratie Kan Echt Anders“ от политическата партия Vlaams Belang.

Какво реши Съдът на ЕС по делото IKEA (C-298/23)?

На 8 септември 2026 г. голям състав на Съда на Европейския съюз постанови решение по дело C-298/23, Inter IKEA Systems. Делото засяга един от най-деликатните въпроси в марковото право – може ли трето лице да използва чужда марка, като се позове на свободата си на изразяване?

Отговорът на Съда е балансиран. Свободата на изразяване, включително политическите мнения и политическата пародия, по принцип може да е „основание“ по смисъла на марковото право, но това не е автоматично. Самото позоваване на свободата на словото не стига. Третото лице трябва да изложи конкретните основания за използването и да докаже, че те имат превес над правата и интересите на притежателя на марката.

Правната основа е член 9, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001, член 10, параграф 2, буква в) и параграф 6 от Директива (ЕС) 2015/2436.

Хронология на събитията – как политическа партия използва марките „IKEA“?

На 14 ноември 2022 г. белгийската политическа партия Vlaams Belang представя на пресконференция свой политически план. Планът е озаглавен „IKEA-PLAN – Immigratie Kan Echt Anders“ и се отнася до реформата в политиката по убежището и имиграцията.

Планът съдържа петнадесет предложения, описани като готови за „сглобяване“ от белгийското правителство. Те са придружени от знаци, съответстващи на марките „IKEA“, и от фигурки, подобни на тези от инструкциите за монтаж на IKEA.

На 22 ноември 2022 г. Inter IKEA, притежател на марките, предявява иск за нарушение. Искът е допуснат само срещу сдружението Vrijheidsfonds, което провежда кампанията от името на партията.

Vrijheidsfonds признава, че е използвало марките без съгласие. Сдружението обаче твърди, че използването на известността на марките, за да засили посланието си, не представлява нарушение.  Нидерландскоезичният стопански съд Брюксел отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Inter IKEA е притежател на четири марки: словна марка на Бенелюкс „IKEA“ от 1971 г., втора словна марка на Бенелюкс от 1976 г., фигуративна марка на Бенелюкс от 1987 г. и словна марка на Европейския съюз от 1998 г.

Какво означава „основание“ в марковото право?

Понятието „основание“ (на английски due cause) е защитен механизъм за третото лице. То позволява при определени условия използване на чужда марка с известност без съгласие на притежателя.

Марковото право на ЕС не дефинира това понятие. Затова то се тълкува с оглед на общия разум и целите на системата. „Oснованието“ не обхваща само обективно императивни причини. То може да се отнася и до субективните интереси на третото лице, което използва идентичен или сходен знак.

Смисълът на понятието е да намери баланс. То отчита не само правата на притежателя на марката, но и тези на третото лице. Целта е справедливо равновесие между две основни права от един и същ ранг.

Достатъчно ли е само позоваването на свободата на изразяване?

Не. Това е може би най-важната практическа поука от решението. Ако беше достатъчно само да се позовеш на свободата на словото, понятието „основание“ щеше да се изпразни от съдържание.

Всяко използване на чужда известна марка би могло да се оправдае по този начин. Полезното действие на защитните разпоредби щеше да бъде накърнено. Затова Съдът поставя ясно изискване за доказване – tретото лице носи тежестта на доказване. То трябва да изложи конкретните основания за използването, свързани с упражняването на свободата му на изразяване. И трябва да докаже, че тези основания надделяват над правата и интересите на притежателя.

Какви критерии следва да претегля националният съд?

Националният съд трябва да претегли две основни права. От едната страна – правото на собственост на притежателя по член 17, параграф 2 от Хартата. От другата – свободата на изразяване на третото лице по член 11. Нито едно от двете не е абсолютно.

Съдът очертава три основни групи релевантни обстоятелства.

Каква роля играе намерението и добросъвестността?

Съдът поставя намерението на първо място. Използването трябва да е добросъвестно. То не може да е водено от целта да се навреди на марката или само да се извлече изгода от известността ѝ.

Добросъвестно е използването, което предава идея или мнение, свързано със самата марка, с притежателя ѝ или с неговите стоки и услуги. Или използване, което започва дебат от общ интерес. Или използване по друга причина – например езиковото значение на елемент от марката, или ако марката е станала културен еталон.

Допринася ли използването за дебат от обществен интерес?

Съдът признава широка защита на политическата реч. Изключенията от свободата на изразяване се тълкуват стриктно. Съдът припомня и практиката на ЕСПЧ за сатирата и пародията като форми на художествено изразяване.

Важно е обаче едно уточнение. Дебатът трябва да има връзка със самата марка. Използване, което само паразитира върху известността, не се ползва от тази защита.

Какви последици понася притежателят на марката?

Тук съдът преценява пропорционалността. Притежателят трябва да търпи определена вреда, ако третото лице докаже основание. Но не и вреда, която е несъразмерна или накърнява самата същност на изключителните права.

Релевантни са интензивността и обхватът на използването, избраните начини, нивото на известност на марката и степента на сходство на знаците. Важен е и рискът потребителите да останат с впечатление, че притежателят подкрепя политическото послание.

Защо в конкретния случай IKEA вероятно печели?

Съдът дава силни насоки, макар окончателната преценка да остава за националния съд. Няколко обстоятелства натежават срещу Vrijheidsfonds.

Първо, словният елемент „IKEA“ е акроним от собствени имена. Той няма семантично значение, което да оправдае използването му. Марките не са се превърнали в културен еталон или част от говоримия език.

Второ, използването няма връзка с марките „IKEA“ като такива. Дебатът за миграцията е дебат от обществен интерес. Но той няма нищо общо с IKEA – използването се свежда до възползване от известността.

Трето, Vrijheidsfonds е използвало знаци, много сходни или идентични с марките. Типографията и цветовата палитра са аналогични на полуфигуративната марка на Бенелюкс. Използването не е било еднократно, а многократно и разпространено в интернет.

Четвърто, използването е могло да създаде впечатление, че IKEA споделя политическото послание. Това противоречи на политическата неутралност на притежателя.

Изводът на Съда е показателен. Използване с единствената цел да се възползва от известността на марката, за да засили политическо послание, не изглежда да надделява над правата на притежателя.

Как се преценяват критериите на практика?