Провокирана от интервю, което скоро давах, реших да напиша самостоятелен материал по темата за плагиатството.
Какво е плагиатство?
Българският закон не съдържа легална дефиниция на термина „плагиатство“. Той се използва разговорно, а съдебната практика го е привързала към текста на чл. 173, НК, а именно издаване или използване под свое име или под псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата, изкуството или значителна част от такова произведение. В настоящия анализ ще се спра основна на произведеията на литературата и научните произведения, поради особено нашумелите в близкото минало случаи с висок обществен интерес.
Кога е налице плагиатство?
Кога е налице плагиатство, се определя от съда, като всеки отделен случай се преценява самостоятелно, съобразно конкретни факти и доказателствата по делото. Няма общо и универсално правило. Често виждам в интернет мнения, че за да е налице плагиатство, “трябва да има 60% съвпадение между произведенията“. Или 80%. Срещала съм и обратните мнения – че дори 1 изречение в тази статия да промените, тя вече ще е ново произведение и няма да е налице плагиатство ако я ползвате с Вашето име. И двете становища са безкрайно погрешни и разпространяването им е вредно на правната култура на обществото. Факт е, че има софтуер, който може да сравнява текстове и да установи процент на съвпадение. Няма обаче определен обем между 2 произведения, който трябва да съвпада, за да твърдим наличието или липсата на плагиатство. Най-често съдът прави преценка на базата на количествен и качествен критерий. Възможно е да е копирано голямо количество от текста, но да има известни промени, добавени 1-2 нови абзаца, но поради големия обем, да бъде налице плагиатство. То може да е налице при промяна на словореда, промяна на глаголното време, преминаване на разказа от първо в трето лице и обратно. Ако тези поправки на текста не водят до ново самостоятелно произведение, то е налице плагиатство. Качественият критерий пък ползва за отправна точка изводите и идеите в текста. Той се прилага по-често при преценка на научните произведения. Ако ползвате изводите от един научен текст, макар и преразказани с Ваши думи, които изводи и разсъждения са значими за научната, художествена или техническа гледна точка на текста, то ще бъде налице нарушение. Предметът на плагиатството е въпрос на преценка на конкретните факти във всеки отделен случай (Решение № 426 от 7.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 122/2014 г., IV г. о., ГК).
Как се доказва плагиатството в съда?
Резултатите от коментирания по-горе софтуер за сравняване на текстове могат да бъдат представени в съда, но те не го обвързват. В зависимост от резултатите, както и от дължината на сравняваните материали, съдът може да назначи вещо лице, което анализира текстовете и да отговори на конкретно поставени въпроси. Разбира се, когато произведенията са идентични, съдът може сам да направи необходимите изводи чрез непосредственото възприемане на доказателствата.
Кой носи отговорност за плагиатство?
Отговорността е на лицето, използвало произведението от свое име. Наказателната отговорност по чл. 173 от НК е лична, но това не е така при гражданската отговорност. Чл. 95г от Закона за авторското право и сродните му права гласи, че рридическите лица носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. Това значи, че ако едно издателство или медия публикува текст, който се окаже предмет на плагиатство, издателството ще отговаря по предявените срещу него искове. То може да ангажира отговорността на своя служител или нает автор, който е извършил нарушението и да предяви обратен иск срещу него. Това може да се случи в същото или в самостоятелно съдебно производство.
Какви са възможните последици при установено плагиатство?
Законодателят е предвидил наказателна отговорност при установяване на престъплението по чл. 173 от НК. Наказанието е лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. Интересна е добавената през 2020 г. алинея 3, съгласно която когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева. Истината е, че не са много осъдителните присъди по този текст. Най-често засегнатите лица прибягват то реализирането на гражданската отговорност по чл. 95 от ЗАПСП. В него са предвидени искове за установяване на нарушението, неговото преустановяване, както и претенции за обезщетение за вреди. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени и подлежат на доказване във всеки конкретен случай.
Интелектуалната собственост е специфична правна материя. При необходимост от съдействия и консултация, винаги се обръщайте към специалист.