Търговската тайна

Търговската тайна е един от обектите на интелектуална собственост. За пръв път по-подробна уредба на международно ниво тя получава в чл. 39 от Споразумението TRIPS (Agreement on Trade-Related Aspects of Intellectual Property Rights) от 1994 г.

Дълго време в България не съществуваше подробна законова регламентация на търговската тайна. Едва през 2019 г. беше приет Закон за защита на търговската тайна. В него са възприети принципните положения на международната уредба, дадена в TRIPS Agreement и в практиката на съдилищата.

Един от най-добрите примери за търговска тайна представлява рецептата за Coca Cola, която компанията не разкрива вече повече от 100 години. За търговска тайна може да се сичтат списъци на клиенти, условията по сключени договори, финансова информация, формули, компютърен код и много други.

Търговската тайна, подобно на авторското право, е защитена от момента на нейното обективиране като такава и не изисква последващи действия по регистрация. Правото на търговска тайна не е ограничено с времеви рамки на защита. Защитата на търговската тайна осигурява на притежателя си възможността да прецени на кого и в каква степен да разкрие информацията, както и да противодейства срещу всеки акт, представляващ нарушение на търговска тайна.

Нарушение на търговската тайна е налице, когато без разрешението на лицето, контролиращо информацията, се придобие, използва или разкрие информация, представляваща търговска тайна. От този принцип има и изключения – ако информацията е разкрита чрез независимо откритие или създаване, чрез изследване на продукт, който е общодостъпен, както и по силата на договор.

Интересен момент в българския Закон за защита на търговската тайна е, че законодателят, съзнателно или не, е пропуснал да уреди договорите, свързани с търговска тайна. Това на практика значи, че към тях ще се прилагат общите правила на ЗЗД, а при евентуален спор, тълкуването им ще следва да се извършва от съда в духа на Закона за защита на търговската тайна.

Съгласно българското законодателство притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговска тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Заедно с този иск може да се претендира обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, преустановяване на използването или разкриването на търговска тайна, както и унищожаването на документи, съдържащи търговска тайна или на вещи, произведени в следствие на нарушението.

При необходимост от консултация, не се колебайте да се свържете с мен.