Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди (наричани неправилно “морални вреди”)? Отговорът на този въпрос не е еднозначен и поставя все по-големи предизвикателства. Към момента на публикуването на настоящия текст е поискано образуването на Тълкувателно дело по въпроса.
В какво се състои проблемът?
Темата дали юдидическите лица могат да търпят неимуществени вреди от край време е дискусионна в правната доктрина и съдебната практика. Проблемът идва от дефиницията на неимуществените вреди като “претърпени болки и страдания”, които се свързват с негативни психически преживявания, физически болки и страдания, душевни потискания, засягане на честта на личността. Приема се, че за да може субектът да претърпи неимуществени вреди, така както са определени от теорията и практиката, е необходимо да може самостоятелно да формира отношение към даден резултат. Същата тази дефиниция обаче не е легална, а изведена от съдебната практика. Моето мнение е, че отдавна съществува необходимост от преосмислянето на тази конструкция. Неимуществените вреди могат да се състоят в увреждане името на търговеца и отлив от клиенти. Всички знаем какво могат да направят няколко добре организирани медийни кампании с един малък бизнес.
Законова рамка и утвърдена съдебна практика
Въпреки изобилната съдебна практика, отичаща възможността юридическото лице да търпи неимуществени вреди, има някои законови текстове, които открехват вратата към осмислянето на идеята за обезщетяването на такива вреди. Един от тях е чл. 118, ал. 1, ЗМГО, съгласно който обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Друга хипотеза е разгледана в чл. 631а от Търговския закон – когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът – физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
Съдебната практика в Европа
В Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, постановено във връзка с отговорността на институциите на ЕС по реда на чл. 340, ал. 2 ДФЕС, се приема, че опозоряването на юридическото лице засяга не само търговските интереси на дружеството, а и неговата репутация на коректен търговец. Съдът квалифицира тези последици като неимуществени вреди, в резултат на което присъжда по справедливост обезщетение в размер на 20 000 евро.
В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v. European Commission. СЕС се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди на Idromacchine Srl се изразяват в публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, която засяга отрицателно доброто му име и реномето му.
Плахите опити на българските съдилища
В последните година се намериха няколко съдии, признаващи правото на ЮЛ да претендира и да получи обезщетение за неимуществени вреди. Интересен факт е, че първите съдебни решения се отнаснят до юридически лице с нестопанска цел, а именно огранизацията “Свидетелите на Йоехова” (Решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.)
Едни от най-ключовите решения за правото на юридическите лица да получат обезщетение за неимуществени вреди, са свързани с делото “Октопод”. Две дружества, обявени от прокуратурата за “пипала на октопода”, успешно са успели да осъдящ прокуратурата на Република България, като, съгласно мотивите на ВКС, при преценката за основателност на исковете следва да се вземат предвид степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата. Повече за решенията може да научите тук и тук.
Новото в практиката
Любпитно за мен, както и повод за днешната публикация, е сравнително новото Решение № 20007011 на СРС по гр.д. № 50297/2020. Решението е постановено срещу ПИК НЮЗ ЕООД. Ищец по делото е туроператор, който претендира заплащане на неимуществени вреди, претърпени от дружеството в следствие на неверни публикации в сайта www.pik.bg. Статиите, цитирани от ищеца са 5 на брой, всички твърдящи, че протестите на туроператорите, проведени през лятото на 2020 г., са организирани от президента Румен Радев, както и че протестиращите, и в частност – ищеца, са част от политическа общност, свързана с президента. Ищецът твърди, че информацията е невярна, като се насажда внушение, че дружеството е приближено до президента, от което се накърнява доброто му име. Твърди се, че засягането на доброто име и репутацията на дружеството се проявява както по отношение на клиентите и оборота, така и по отношение на партьорските отношение на дружеството и неговите позиции в туристическия бранш. Дружеството се позовава на съдебна практика на СЕС. Интересното в случая е, че е постановено неприсъствено решение1 , с което е уважен искът, предявен за сумата от 1 лев. Искът умишлено е предявен в такъв размер, тъй като търсеният ефект е не получаването на обезщетение, а осъдителният диспозитив по отношение на претърпението от търговеца неимуществени вреди.
Очевидно юристите на ПИК НЮЗ ЕООД са били така уверени в успеха си, че не са счели за необходимо нито да подадат отговор по делото, нито да се явят и да предприемат каквато и да било активна позиция на защита срещу иска.
Публикациите в медиите са особена категория основания за претендиране на вреди. В практиката си вече имам подобни дела, като едно от тях, което е висящо пред СГС, съдържа именно претенция за неимуществени вреди, причинени на юридическо лице, в следствие от публикация в медиите.
Важно е да търсим правата си по съдебен ред, макар и понякога да смятаме, че подобни действия не си струват времето и усилията. Само чрез волята на лицата, претърпели нарушения, можем да работим заедно за формирането на една по-трайна и справедлива съдебна практика, която да сложи край на произвола на медиите да рушат търговска репутация и човешки съдби.
1 – Съгласно чл. 238, ал. 1, ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. При постановяването на неприсъствено решение, не се постановяват мотиви по същество, стига от исковата молба да е ясно, че искът е вероятно основателен.