Европейският съд по правата на човека (известен като Съдът в Страсбург) е международен съд, който може да разглежда оплаквания от физически лица, организации и дружества, които твърдят, че са жертва на нарушение на правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Част от правата, които защитава Конвенцията са: право на живот; забрана на изтезанията; право на справедлив съдебен процес; право на зачитане на личния и семейния живот; свобода на мисълта, съвестта и религията; свобода на изразяването на мнение; забрана на дискриминацията и др.
Какви дела разглежда Съдът?
Съдът не може да разглежда всякакъв вид оплаквания. Неговите правомощия са ограничени
от условията за допустимост, посочени в Конвенцията, които определят кой, кога и във връзка с какво може да подаде оплакване.
Съдът е компетентен да разгледа жалба в следните случаи:
- Оплакванията се отнасят до нарушение на едно или повече от правата, защитени в Конвенцията или нейните Протоколи;
- Оплакванията са насочени срещу държава, която е ратифицирала Конвенцията или съответния Протокол;
- Оплакванията се отнасят до въпроси, които ангажират отговорността на органите на държавна власт или на местно самоуправление (законодателни органи, административни органи, съдилища). Съдът не може да разглежда жалби, насочени срещу физически лица или частноправни организации;
- Необходимо е да сте лично и пряко засегнат от твърдяното нарушение на защитено от Конвенцията право. Недопустими са жалби срещу потенциални нарушения или жалби в защита на чуждо право;
- Необходимо е да сте изчерпали всички вътрешноправни средства за защита. Това означава, че преди да подадете жалба до Съда трябва да сте повдигнали същите оплаквания пред националните съдилища, включително пред най-висшата компетентна съдебна инстанция, като при това сте спазили процесуалните правила и срокове, предвидени във вътрешното право.
- Задължително е да подадете жалба до Съда в законоустановения срок от постановяването на окончателното съдебно решение. Към момента на публикуване на настоящия текст, срокът е шестмесечен. След 01.02.2022 г. срокът ще бъде четиримесечен.
- Необходимо е оплакванията Ви почиват на убедителни доказателства: трябва да обосновете жалбата си.
- Важно е да бъдете в състояние да докажете, че фактите, от които се оплаквате, представляват неоправдана намеса в основно право. Не можете да се оплаквате от съдебно решение, просто защото го смятате за несправедливо или погрешно.
Как да сезираме Съда?
Жалбите се подават по пощата, заедно с копия от всички доказателства. Към момента няма възможност за сезиране на съда в електронна форма. За спазване на срока се следи датата на пощенското клеймо.
Официалните езици на Съда са английски и френски, но се допуска подаване на жалбата на всеки един от езиците на държавите, ратифицирали Конвенцията. На по-късен етап обаче, Съдът може да поиска писмено становище или представянето на допълнителни доказателства. В този случай комуникацията ще се осъществява на английски или френски език.
Въпреки че на първия етап от процедурата не е необходимо да бъдете представляван от адвокат, ще се нуждаете от юридически представител ако жалбата бъде комуникирана на Правителството.
Производствата пред Съда са безплатни.
Как се развива производството?
Съдебната процедура е писмена. Откритите съдебни заседания са изключение.
На първо място Съдът проверява допустимостта на Вашата жалба. Това означава, че случаят следва да отговаря на определени изисквания, описани в Конвенцията. Ако не са налице тези условия, жалбата ще бъде отхвърлена. Ако сте повдигнали няколко оплаквания, Съдът може да прецени, че едно или повече от тях са допустими, и да отхвърли останалите.
Ако Съдът сметне Вашата жалба или някои от Вашите оплаквания за недопустими, неговото решение се счита за окончателно и не подлежи на обжалване.
Ако Вашата жалба бъде обявена за допустима, Съдът насърчава страните (Вие и съответната държава) да постигнат приятелско споразумение. В случай, че не бъде постигнато такова споразумение, Съдът ще разгледа жалбата по същество –ще реши дали е налице или не нарушение на Конвенцията.
Какво решение можем да получим?
Ако Съдът прецени, че е налице нарушение, може да Ви бъде присъдено “справедливо обезщетение”, т.е. определена парична сума като компенсация за даден вид вреди. Съдът може също така да изиска от съответната държава да възстанови направените от Вас разноски за защитата на правата Ви. Ако Съдът прецени, че не е налице нарушение, няма да Ви бъде искано да плащате никакви допълнителни разходи (напр. разноските, направени от съответната държава).
Важно е да имаме предвид, че Съдът няма правомощия да отменя съдебни решения на националните съдебни инстанции, нито нормативни актове. Изпълнението на решенията не е от компетентността на Съда. След произнасянето на дадено решение, за изпълнението му отговаря Комитетът на министрите на Съвета на Европа, чиято задача е да контролира изпълнението и да следи за изплащането на обезщетенията.
Съдът не е висша инстанция спрямо националните съдилища, той не преразглежда дела, нито отменя или изменя техните решения. Съдът не се намесва директно пред органа, от който се оплаквате. Въпреки това, в изключителни случаи, Съдът може да приложи временни мерки. Според практиката на Съда, това става единствено когато има сериозен риск за физическото оцеляване на жалбоподателя.
Адвокат Диана Попова осъществява процесуално представителство пред Европейският съд по правата на човека.