Ново решение на ВКС определя границата между свободата на журналиста да отразява обективната действтелност и правото на лицата да откажат заснемане от журналисти.
С определение № 524/09.07.2020 г. е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: налице ли е противоправно поведение на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на лица, които категорично изразяват несъгласие за това с оглед приложение на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ.
Искът е предявен от В.П.К. срещу „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на основание чл. 49, ЗЗД, във връзка с чл. 45, ЗЗД, а именно – за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца, причинени от обидни и клеветнически твърдения в поредица от предавания и новинарски емисии. Прието е за установено, че ищецът В. К. е бил заснет и кадрите за същото са били излъчени от ответника, независимо, че ищецът ясно е заявил несъгласието си със същото. От събраните по делото доказателства, включително и видеозаписи на излъчванията, се установява безспорно, че ищецът многократно и изразявал желанието си да не бъде сниман. Въпреки това журналисти са го снимали по начин, който показва ясно лицето му.
Софийски градски съд, чието решение е предмет на касационно обжалване, е приел, че „БТВ Медиа Груп” ЕАД е доставчик на медийна услуга по смисъла на Закона за радиото и телевизията и носи отговорност за верността на информацията.
В решението на ВКС се възприема трайната съдебна практика, че противоправно поведение по смисъла на чл. 45, ЗЗД е всяко действие или бездействие , обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, ЗЗД, вр. чл. 45, ЗЗД. В конкретния казус са нарушени правата на ищеца, произтичащи от чл. 32, ал. 2, КРБ, както и от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Свободата да се изразява и разпространява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани – чл. 39, ал. 2,КРБ. Не е абсолютно и правото да се търси, получава и разпространява информация, предвидено в чл.41,ал.1 от КРБ. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. 2 КРБ осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Медийната група е осъдена да плати 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
При необходимост от правна консултация, не се колебайте да се свържете с мен.