На 30.07.2021 Федералния съд на Австралия постанови историческо решение по делото Thaler v Commissioner of Patents [2021] FCA 879, съгласно което, за целите на австралийския Закон за патентите, изкуственият интелект може да бъде считан за надлежен автор на изобретение по подадена заявка за патент. Съдът приравнява изкуствения интелект, създал патентоспособно изобретение, на физическото лице – изобретател.
Делото е образувано по повод отказа на австрлийската патентна служба да разгледа заявка за патент № 2019363177, подадена от Dr Thaler. В заявката за изобретение, в задължителното за попълване поле „Изобретател“ е записано наименованието на програмата „DABUS“, представляваща изкуствен интелект (ИИ). Създаденото от нея изобретението е свързано с фармацевтични проучавания.
Мотивите на първоначално постановения отказ са нередовност на заявката, в която, съгласно австралийското законодателство, трябва да фигурира името на физическо или юридическо лице, в качествтото му на изобретател. В мотивите се сочи, че дори да се приеме, че изкуствен интелект е способен да създаде изобретение, то ще бъде невъзможно да бъде идентифициран изобретателя, тъй като не е ясно коя точно машина или програма е създала изобретението.
Заявителят Dr Thaler сочи, е създател на компютърния код, както е собственик и на компютъра, който оперира с този код. Но той самия не е създател на изобретението, тъй като то е плод на работата на изкуствения интелект DABUS. Интересен е арументът на заявителя относно невъзможността на ИИ да бъде собственик на патент. Той смята, че следва да се приложи текст от закона, еквивалентен на чл. 15 от българския Закон за Патентите и регистрацията на полезните модели, отнасящ се до служебно изобретение. Съгласно този текст, изобретението е служебно, когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други правоотношения на изобретателя. Когато работник създаде изобретение, то става собственост на работодателя. Следвайки тази логика, Dr Thaler не вижда проблем „DABUS“ да бъде вписан като изобретател, а самият той да е носител на правото на собственост върху изобретението. По този начин се решават всички възможни проблеми относно отстъпване правото на използване, получаване на възнаграждение, включително и искове за нарушени права, за упражняването на които е необходима човешка намеса на титуляра им.
В решението изкуственият интелект се разглежда като система, симулираща функцията на човешкия мозък и способността му да обработва информация, посредством дедуктивен и индуктивен анализ, разпознаване на модели, съгласно заложените алгоритми. Разглежда се и качеството на ИИ да се самообучава посредством информацията, до която има достъп. В мотивите са обсъдени научни проучвания, както и предишни съдебни спорове, засягащи ИИ. Интересно е, че съдът подробно е изучил и описал в близо 10 страници от мотивите си техническите параметри и начина на функциониране на системата DABUS.
Съгласно действащия в България Закон за патентите и регистрацията на полезните модели лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са съизобретатели. Тъй като липсва изрично посочване „физическо или юридическо лице“, казусът с ИИ може да бъде предмет на дискусия. Предвид консервативността на българския законодател и на съдебната система, както и предвид нивото на техническото развитие у нас, смятам че ще мине доста време преди подобни казуси да бъдат предмет на съдебни дела у нас.
*UPDATE* – след създаването на публикацията беше постановено съдебно решение, което отменя коментираното тук. Същият казус беше повдигнат и пред няколко съдилища в САЩ, като всички те отхвърлиха възможността ИИ да бъде вписан като изобретател в заявката за патент.
При необходимост от анализ на актуалната съдебна практика и консултация в областта на интелектуалната собственост, не се колебайте да се свържете с мен.