Теорията и практиката отдавна водят спор относно способността на паркомястото да бъде самостоятелен обект на собственост. Представлява ли място за паркиране, което не е изградено като гараж, а представлява очертано с боя парче асфалт от дворната площ на сградата, самостоятелен обект на собственост?
Множество строители продават паркоместа, заедно с построените в сградата апартаменти. Понякога се стига и по-далече – собственик на апартамент продава или отдава под наем места за паркиране на лица, които не живеят в сградата.
Съдебната практика не намира основание за подобни сделки. Според Върховния касационен съд паркомястото, ако не е изградено като гараж – с оградни стени и покрив, не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг, самостоятелен обект на правото на собственост – УПИ, сграда или част от сграда (Решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. на ІV г.о.; Решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/2014 г. на ІV г.о.; Решение №2/17.06.2021 по дело №383/2020).
Местата за паркиране, разположени в незастроената част от урегулиран поземлен имот, не представляват самостоятелна недвижима вещ, различна и отделена от земята, върху която се намират. Не е такава вещ и тази част от поземления имот, върху която те са ситуирани. Независимо от придаденото с одобрения инвестиционен проект специално предназначение на незастроената част от дворното място да служи за паркиране на автомобили, тя не придобива качеството на самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да бъде юридически отделено от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот като цяло.
Допустимо е обаче собствениците на самостоятелни обекти в сградата да вземат решение за разпределение на ползването на свободната площ от дворното място за индивидуално ползване като паркоместа от всички, или от част от собствениците (Решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014).