В практиката си все по-често се сблъсквам с явлението недобросъвестно заявяване на търговска марка. Твърде често търговски марки се заявяват от лица, които нямат намерение да ги използват, а целят само затрудняване дейността на действителния собственик на марката, както и финансова изгода. Пример за това е следната хипотеза – малка фирма започва дейност, предоставяйки супер иновативна услуга, която бързо става популярна и започва да трупа значителна печалба. Недобросъвестно лице прави проверка и установява, че името, под което се предлага тази успешна нова услуга, не е защитено като търговска марка, и подава заявка за регистрацията му. След като получава регистрация, се свързва със собственика на бизнеса и го заплашва със съдебни искове. Накрая великодишно се съгласява да му прехвърли правата върху марката срещу голяма сума. Това действие е разпространено не само по нашите географски ширини, поради което е получило уредба и на международно ниво.
Каква е правната уредба на недобросъвестно заявяване на търговска марка?
Правната уредба на това явление се съдържа в чл. 12, ал. 5, ЗМГО, както и в чл. 59 (1)(б) от Регламент (EC) 2017/1001. Текстовете гласят, че при недобросъвестно заявяване на търговска марка, регистрацията й може да бъде заличена по искане на лице с правен интерес. Недобросъвестността следва да бъде установена с влязло в сила съдебно решение.
Какво представлява недобросъвестно заявяване на търговска марка?
Текстовете на ЗМГО и на чл. 59 от Регламента са лаконични и не отговарят на въпроса кога е налице недобросъвестност. Но пък е налице изобилна съдебна практика на българския и европейски съд, която разяснява кои са условията, на които трябва да отговаря една заявка, за да бъде заличена на това основание. Изследва се най-вече поведението на заявителя, което, макар и обвързано със субективни елементи, лесно може да се определи като недобросъвестно при следването на някои прости правила. На първо място следва да е налице знание у заявителя, че подава заявка за марка, която друго лице използва в търговската си дейност, без значение дали тази марка е получила закрила или не. Знанието се предполага, ако двете страни са били в трудови, договорни или търговски отношения. На следващо място се изследва намерението на заявителя да използва марката.
Защо е важно използването на недобросъвестно заявената марка.
Реалното използване на марката е важен елемент от нейносто съществуване, което често се оказва ключово за обема на предоставената закрила. Съдебната практика приема, че ако лицето не използва марката, то е налице надобросъвестно заявяване. Основната функция на марката е да отличава стоките и/или услугите на един търговец от тези на другите търговци. Марка, която не е реално използвана в продължение на 5 години, може да бъде заличена, като това е самостоятелно основание за заличаване. Когато изследваме наличие на недобросъвестно заявяване на търговска марка, липсата на използване е сред фактите, които подкрепят наличието на недобросъвестност. В този случай се приема, че марката е заявена отвъд нейната основна функция – да отличава стоки и услуги, а непосредствената цел на заявката е препятстване на дейността на действителния собственик и постигане на имотна облага.
Възможно е заявителят да използва марката и въпреки това да е наличие на недобросъвестност.
В случай, в който заявителят започне да използва недобросъвестно заявената марка, обикновено това се прави с цел имитация на продукта и дейността на действителния собственик на макрата. По този начин се отклоняват клиенти, които приемат, че продуктите или услугите се предлагат от един и същи собственик. В този случай, освен правата по ЗМГО, действителният собственик на марката разполага и с правата по Закон за защита на конкуренцията.
Обобщение
Недобросъвестност е налице, когато лицето, регистрирало марката, знае за притежавано от друг правен субект право върху търговската марка, като знанието му е съпътствано с намерение да увреди притежателя относно
ползването на притежаваната търговска марка, включително с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес. Касае се за поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика и добрите нрави.
Съгласно практиката на ВКС недобросъвестността следва да бъде преценявана поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект, като изводи за знанието на ответника, че е подал заявка за регистрация на вече известна марка, ползвана от друг субект, могат да се правят въз основа на всякакви обстоятелства, доказани чрез различни доказателствени средства1.
При наличие на влязло в сила съдебно решение, недобросъвестно заявената търговска марка се заличава. Производството е подсъдно на Софийски градски съд и се развива по реда на Бързото производство, предвидено в ГПК.
Производствата във връзка с нарушени права на интелектуална собственост са специфични и изискват задълбочено познаване на правната уредба и съдебната практика в областта на ИС. При необходимост от консултация, не се колебайте да се свържете с мен.