Със свое решение № 265579 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д. № 16739 по описа за 2018, 26 състав на I ГО на СГС осъди Народното събрание на Република България да заплати на “ЦСЕ Биогаз Исперих” ЕООД обезщетение в размер на близо 2,5 милиона лева.
Ищецът е дружество за производство на електрическа енергия от биомаса. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС във връзка чл.7 от Конституцията на България и чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
НС е осъдено да заплати на ищеца следните суми:
328 202,45 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2015 г. – обезщетение за претърпени имуществени вреди;
2 158 078,47 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г.- пропуснати ползи;
10 000 лв., ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. – обезщетение за неимуществени вреди;
48 828,90 лв. – разноски по делото.
Съдът е преценил, че са налице вреди, причинени от законодателна дейност – негодно и непоследователно законодателство, извършено в нарушение на правото на ЕС.
От представените по делото доказателства, е установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е планирал да произвежда ток чрез преработка на оборски тор, като се възползва от съществуващите тогава законови преференции – гарантирано изкупуване на цялото количество енергия от ВЕИ по фиксирани преференциални цени, които не се изменят в срока на договора. Дружеството е осигурило финансирането на проекта с два банкови кредита, купило е терен от 26 дка, финансирало е проект за изменение на ПУП, получило е необходимите разрешения за присъединяване към електроразпределителната система и за изкупуване на произвежданата електроенергия. Сключен бил договор с немска фирма-производител за проектиране, изработка и доставка на система за производство на електрическа енергия от биомаса. Ищецът е заплатил на сумата 142 000 евро – авансова сума представляваща 10% от стойността на договора. Подготвени били и договори за изкупуване на необходимите количества оборска тор и растителни отпадъчни материали от местни кравеферми. Извършен бил подбор на персонал, който преминал обучение.
Съгласно заключението по назначената по делото съдебна икономическа експертиза ищецът е направил разходи по дейности за издаване на документи, изготвянето на проекти за административна сграда и сграда охрана, технически проект за изграждане на биогазова инсталация, консултантски услуги, доставка на оборудване, банкови такси и комисионни, свързани с проекта по изграждане на биогазова инсталация в гр.Исперих в общ размер на 583 008,50лв.
Поради непоследователната законодателна политика, множеството изменения в Закона за енергетиката и постоянното изменение на сроковете за сключване на договр за изкупуване на електроенергията, са създадени на структурни пречки за дружеството да влезе на пазара на производство и продажба на ел.енергия от ВЕИ. През 2016 ищецът преустановил дейността си. Дружеството уведомило немската фирма, че проектът му не е реализиран, поради което поискало да развали сключения договор, но съконтрагентът му настоял за заплащане на частите, тъй като те вече били изработени. Дължимата сумата за тях била 1 300 000 евро.
Пропуснатата полза е размера на изкупната цена за периода на произведена ел.енергия и периода на изплащането й, и равен на обема законодателно определена насърчителна мярка по см. на чл.3 пар.3 б.а от Директива 2009/28/ЕО В случай че ищецът бе въвел в експлоатация обекта за производство на ел.енергия от биомаса в гр.Исперих, то той щеше да сключи дългосрочен 20г. договор за изкупуване на произведената от него ел.енергия на преференциални цени. Нереализираните за него приходи от този договор са пропуснатите ползи.
В мотивите на СГС се сочи, че е налице нарушаване от страна на държавата на задълженията й произтичащи от Договорите за ЕС. С изменението на пар. 20 от ЗЕВИ с ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г., ретроактивна разпоредба, НС е нарушило противоправно принципа на правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания. НС не е въвело във вътрешното право разпоредбата на чл. 16, т. 5 от Директива 2009/28/ЕО и с противоправното си бездействие е довело до непълно транспониране на тази директива. Тези нарушения са съществени и те са причинили на ищеца претендираните вреди.
Решението на СГС не е окончателно.