На 02.09.2021 Европейският съд по правата на човека постанови съдебно решение по случая Санчез срещу Франция като отсъди в полза на държавата и отрече да е налице нарушение на свободата на изразяване. Случаят е любопитен и засяга актуалната тема за политическото общуване, поведението на публичните личности в социалните мрежи и санкцията, която държавата може да упражни. Казусът е деликатен, тъй като противопоставя свободата на словото и изразяване на мнение, обективирана в чл. 10 от ЕКЗПЧ и необходимостта от намеса, когато това слово нарушава чужди права.
През 2011 година Жулиaн Санчез е член на крайнодясната френска партия Национален фронт, кандидат за народен представител и кмет на град Бокер (южна Франция). Действието се развива по време на предизборна кампания, в която Санчез активно използва фейсбук. На 24 октомври 2011 година той публикува статус в публичния си профил, който поддържа сам. Няколко дни под публикацията му валят обидни и расистки коментари на привърженици на крайнодесните, като двама от тях – S.B. и L.R. са особено активни. Коментарите са насочени основно срещу мюсюлманското население в страната, което бива обвинявано, че превръща града в копие на Алжир, че заради него улиците са наводнени от дюнерджийници, наркопласьори и проститутки. Няколко дни по-късно в прокуратурата е подадено оплакване срещу Санчез и лицата, публикували коментари под неговата публикация. Санчез написал ново съобщение на стената си, в което приканва последователите си да бъдат внимателни какво публикуват, но не е отстранил коментарите им.
Във връзка с тези събития Санчез и част от лицата, коментирали поста му – S.B. и L.R., били осъдени с решение от 2013 година да платят на засегнатите лица общо 9000 евро, представляващи обезщетение за претърпени вреди. Съдът е счел, че Санчез, използвайки фейсбук, не е ограничил коментарите на S.B. и L.R., с което, бидейки публична фигура, е спомогнал разпространението им. Защитната теза на Санчез се състои в твърдението, че изтриването на коментарите би било действие, което е в разрез със свободата на изразяване. Решението е потвърдено от всички съдебни инстацнии, като има промени единствено в размера на обезщетението. След изчерпването на възможностите за защита по национален ред, Санчез се обърнак към Съда в Страсбург, твърдейки че е нарушен чл. 10 от Конвенцията относно правото на свободно изразяване.
Европейския съд по правата на човека отбелязва, че Санчез сам е инициирал дискусията на стената си във фейсбук, и че сам е направил публикацията публична, т.е. видима за всички потребители, като е оставил обидните коментари за повече от шест седмици, без да предприеме действия по премахването им. Бидейки публична фигура с публичен фейсбук профил, Санчез е отговорен за съдържанието в този профил.
Според решението на съда, толерантността и равното третиране са в основата на демократичните общества, поради което се счита за необходимо да бъде наказвано и предотвратявано всяко действие, разпространяващо нетолерантност и омраза, особено когато са замесени политически фигури. В случая се счита, че е налице спекулация с термина „свобода на изразяване“ и следва да се даде превес на преустановяване на обидното отношение.
Решението не е окончателно. В срок от 3 месеца то може да бъде преразгледано от голяма камара, но такива преразглеждания твърде рядко се допускат.