През месец юни ще влязат в сила промените в ЗЗД относно абсолютната давност за задължения на физическите лица. Според вносителите на законопроекта, целта на промяната е отпадането на фигурата на „вечния длъжник“. Обнародваните текстове съдържат множество неясноти и крият сериозни рискове както за длъжника, така и за кредитора, но в настоящия материал няма да се спирам на всеки от тях. Възможността абсолютната давност да бъде прилагана и спрямо заварени задължения е атакувана пред Конституционния съд.
Независимо от решението на КС обаче, в новите текстове на ЗЗД се крие „вратичка“, която много кредитори вече започват да използват. Съгласно ал. 1 на новия член 112, ЗЗД с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Освен правната неяснота, която създава цялостната уредба на набързо въведения институт на абсолютната давност, същият оставя на кредитора възможност да се освободи от приложението му.
Според обнародваната редакция на чл. 112, при подписване на споразумение с кредитора, с което задължението се отсрочва или разрочва, абсолютната давност няма да се прилага. Множество кредитори са започнали кампания по сключване на такива споразумения с длъжници със стари задължения. Последните са изкушени от възможността да отсрочат или разсрочат изпълнението, без да си дават сметка, че това споразумение не ги облекчава, а води до невъзможност за приложението на нововъведената 10-годишна абсолютна давност.
Важно е да имате предвид, че никой кредитор не може да Ви принуди да подпишете споразумение към вече сключен договор. При всякакви съмнения относно законността на действията на кредиторите е добре да се консултирате с адвокат.