Кодексът на труда допуска въвеждането на непълно работно време от работодателя за не повече от три месеца в рамките на една календарна година и то при наличието на определени законови предпоставки. Тази разпоредба защитава служителя от безконтролно въвеждане на непълно работно време, което да доведе до намаляване на полученото възнаграждение.
С обявяването на извънредно положение в следствие от пандемията от covid-19, множество работодатели прибегнаха до въвеждането на непълно работно време. Служителите се питат законно ли е това разрешение, ако трае повече от три месеца.
Отговорът на въпроса се крие в множеството изменения в Кодекса на труда, които бяха направени през преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (§ 4, ПЗР) и Закона за изменение и допълнение на закона здравето (§ 15, ПЗР). С тези разпоредби беше изменен и чл. 138а от Кодекса на труда, според сегашната редакция на който в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
Следва да се има предвид, че макар и предвидено в Кодекса на труда, въвеждането на непълно работно време не е задължитено законосъобразно. Във всеки конкретен случай трябва да се изследва заповедта на работодателя и нейното съответствие със законовите изисквания. При необходимост от съдействие във връзка с установяването на незаконосъобразни действия на работодател, Заявете своята онлайн консултация тук!